Трептящото сърце във мен ,
за теб гори.
А знаеш ли ?
От твойта обич ме боли?
Защо ли все ме нараняваш,
а после всяка част от мен пленяваш?
Защо звъниш ми вечер късно
и пак ,и пак говориш дръзко?
Защо мечтите с болка да заплащам,
защо в очите огън да гори,
от парещи и истински сълзи ?
Защо?
Живота си е мой!
А чуждия дали е твой?
Ще заплатя вината аз сама....
И пак ще продължа.